Празници „Сан Мигел“ (Свети Михаил)

Тези празненства продължават около една седмица, съвпадайки с 29-ти септември, който е главният празник на Свети Михаил, покровителят на Айльон. Сега живея в Барселона и работя през това време, така че не мога да ида, но когато дойде денят, винаги си спомням детството и младостта си на празненствата в Айльон и оставям въображението си да ме прекара за момент до моето село и мога да ви разкажа какво правехме:

Младите в селото, на групи приятели, имаха един месец, за да подготвят „пеня“, което се състоеше в подготовка на мястото за партита.

Прекарвахме там всеки следобед, боядисвайки и декорирайки това място, но най-важното беше възможността да се срещнем и да се забавляваме, правейки нещо заедно. Когато дойдеше време за празниците, всеки „пеня“ имаше група приятели, които своите стаи ги подготвяха възможно най-добре и е организирано състезание, в което да се види коя „пеня“ е най-атрактивната от всички. Сега мисля, че най-важното нещо не беше самата награда, не помня нашата „пеня“ някога да е печелила, но този празник ни даваше достатъчно мотивация да искаме да дадем всичко от себе си.

Празникът започваше с шествие с платформа с кралицата и шаферките, които, разбира се, бяха най-красивите момичета в селото. След това кметът произнасяше речта си, казвайки, че започва, за поредна година, празникът на нашия покровител, Свети Михаил.

Никой не го пропусна. От най-малкия до най-големия всички слушахме с възторг тези думи, които означаваха, че всички са се присъединили за поредна година към празненствата на нашето село. Когато той приключи с речта си, музиката започна на площада и всички присъстващи започнаха да танцуват под сладкия звук на онази музика, която все още помня днес: онези „хотас’ на новия майстор на менестрелите, които толкова много обичам и все още слушам от време на време вкъщи. Ходехме от пеня в пеня, за да видим как са я украсили, и пиехме вкусна лимонада, която всеки пеня приготвяше и която имаше свой собствен специален вкус, в зависимост от мястото, където е направена.

Тези дни бяха изпълнени с радост и вълнение и имам мили спомени за тях. Хората пиеха твърде много, но това се оправяше с малко сън и на следващата сутрин бяха готови да започнат втория ден от празненствата. Музикантите и младите мъже от селото, свирейки музика за уличните шествия, ходеха от къща на къща, където имаше някое момиче, което тогава излизаше на балкона да ги гледа.

А коридата не беше за изпускане. Зная, че някои не харесват корида, защото вярват, че тя е свързана с жестокост към животните. Лично аз не обичам да гледам как умира бик. Имам обаче спомени за празничната атмосфера и музиката, която се свиреше там.

Друго интересно нещо, което правехме, беше да се състезаваме и да участваме в дейности. В селото имаше по нещо за всеки, от най-малкия до най-големия, всеки можеше да участва. Едно от заниманията се състоеше в това да се опитаме да напълним кошница с повече картофи от опонентите си, като трябваше да тичаме от едната страна до другата с вързани крака.

Имаше състезания като типичните танцови състезания: пасодобле, танго и, разбира се, хотас. Имаше дори състезание за сила, в което два отбора дърпаха въже в противоположните си краища, за да видят кой отбор може да го донесе от другата страна. Като цяло беше прекрасна седмица за всички.

Задължителна беше нощ на забавленията, в която групи от няколко души танцуваха на площада на селото и в дансинга на селото.

Вторият празник, който трябва да споменем и който има все по-голямо значение, е празникът на средновековния Айльон. Провежда се през последния уикенд на юли. За пръв път е проведен през 1997 г., а всяка година, както и хората от селото, все по-голям брой посетители идва от близките градове и от цял ​​свят. В началото този празник е продължил само един ден, но заради огромното участие, сега продължава два дни, които са събота и неделя.

Всичките хора на мястото и всичките други, които би го искали, обличат се, както биха се облекли през 15-ти век. Могат да се видят конници с конете си, дами от благородно рождение, просяци, монаси, маври и християни и безбройни персонажи, които чакат идването на крал Дон Хуан İİ и главния благородник на Кастилия, дон Алваро де Луна. Докато се чака такива важни персонажи, може се да се наслади на думите на разказвача, който разказва за дон Алваро де Луна от когато е стигнал в нашето село, до неговото изгонване и трагична смърт.

За това можете да узнаете повече на този уебсайт, когато говоря за историята на Айльон. Също се може да се наслади на разходка из пазара, на който могат да се видят занаятчии, глинени форми, дърворезби или стъклодувни изделия, както и безбройни сергии, на които могат да се намерят каквото и да е от дрехи от този период, брони и декорации, като например дантелени кантове, изработени от експертни ръце, както можете да видите на фотографиите, които прикачвам.

Следобед се може да се наслади на концерти, слушайки дневна и ренесансова музика, а през нощта е изчезнало цялото изкуствено осветление и вместо това, факли от този период осветяват улиците. Селото взима специален изглед, изглежда като истинско средновековно село. Концерти на келтска или народна музика дават финалния средновековен допир на селото.