Айльон е обявен за град от национален, исторически и художествен интерес с Указ 1201/73 от 19 май и е спечелил различни награди, включително първата награда в конкурса за красиви села през 1973 г., както и е пласиран в националния конкурс, като почти е спечелил първата награда през 1974 г.

Като родом от Айльон, мога да ви препоръчам следния маршрут, когато ще посетите селото: пресечете римския каменен мост над река Агисехо и ще се намерите пред укрепена порта, която изглежда сякаш е построена по време на война и която е била входът към замъка. Днес селяните я наричат „Ел Арко“ (Арката) и е главният вход към селото.

Тогава пред вас се намира палатата на Хуан Контрерас. Изглежда този персонаж, който накрая дойде да живее в Айльон, е бил един от най-важните градски съветници на Сеговия и е присъствал на коронацията на кралица Изабела Католическа, която се проведе в атриума на Свети Михаил на 13-ти декември 1497 г. Палатата има впечатляваща фасада на изабелински стил. Вътре могат да се видят различни стилове ламперия, които са поддържани в безупречно състояние. Съществува репродукция на тази сграда в „Ъл Поплъ Ъспаньол“ на Монтжуик. 

Разхождайки се няколко минути от палатата на Хуан Контрерас, в края на тясна улица, появява се отвореното, добре осветено пространство, което се нарича „Пласа Майор“ (Главен площад). Това е великолепен средновековен площад със старинни дървени колонади, а на заден план стои кметството, което очевидно е първата палата, собственост на маркиз Де Вийена, чиито гербове могат да се видят на фасадата. То е дадено на Съвета на Айльон около 1620 г. Непосредствено до него се намира църквата „Свети Михаил“ с романска апсидална капела, която вероятно датира от 13-ти век и има герба на семейство Контрерас върху фасадата си. Има великолепен вход и вътре лежат гробниците на благородници.

Вървейки през площада, завивайки наляво, пред църквата „Свети Михаил“, стои „Каса де ла Торе“ (Къщата на кулата). Това е най-старата сграда в селото и е служила като щаб на испанската цивилна гвардия. Сега реставрирана, партерният етаж е зает от Сеговианската банка, а на горния етаж намира се дом за пенсионери. Тази сграда е също репродуцирана в „Ъл Поплъ Ъспаньол“ в Барселона.

Продължавайки разходката по улица „Посо“, можем да видим къщата-палата на епископа, известен като Вейосийо, която датира от 16-ти век. Тя има вътрешна тераса, каменно стълбище и ламперия, а гербът на семейство Вейосийо украсява портата и всеки от прозорците и балконите.

Дон Фернандо де Вейосийо участва в Трентския събор на 18-ти януари 1562 г. като богослов, а по-късно е назначен за съветник от крал Филип İİ като награда за работата си. През 1566 г. е назначен за епископ и господар на Луго.

Разхождайки се по дясната страна на Главния площад, на ъгъла на улица Парал, намира се палата, за която се казва, че е принадлежала на императрица Евгения от Монтихо. Гербът принадлежи на семейство Портокареро, а пред сградата, на площад „Анхел дел Алкасар“, намира се енорийската църква „Санта Мария ла Майор“.

Вървейки от църквата „Санта Мария ла Майор“, на улица „Доктор Тапия“, съществува още една стара къща, която всички наричат ​​„къщата на орела“ заради герба на стената.

Разхождайки се по улица „Доктор Тапия“, малко след къщата на орела, по тясна улица, появява се в целия си блясък „Ла Мартина“ — каменна кула с принадлежащи странични стени, която се намира на ръба на зида, който гледа към селото, и който е за който се казват, че са останките от палатата на Дон Алваро де Луна.

Голям зид, наречен „Лос Паредонес“, също остава като едни от мощите от арабската окупация през 18-ти век. Построен като дебел блок, той укрепна хълма на замъка. Смята се, че оттам са взети камъните, използвани за изграждането на стените, които окръжаваха селото. Все още има много останки от зида като тези на алеята „Пасео де лос Адарвес“ и на път CL-110.

Вървейки по-нататък, в края на улица „Доктор Тапия“ стои старият манастир „Непорочно зачатие“, основан от маркиз Де Вийена. В последно време монахините са посетили мястото като гости на селото, но между 1940-те и 1980-те години това място е функционирало като училище. Там са се обучавали много ученици, твърде многобройни, за да ги споменем, включително мен — вашата екскурзоводка; и детските ни спомени носталгично ни отвеждат там, когато си спомняме за сестра Тереза, сестра Анунция, сестра Пурификадора, сестра Депурадора и госпожица Гарай, която всички ние обичахме и която ни учеше, както тя добре казваше, да бъдем хора.

Като част от манастира се намира църквата, вътре в която се намира красива статуя на Непорочното зачатие, изработена от Алонсо Кано.

Извън селото, покрай път SG-945, намира се манастирът на свети Франциск, който днес е известен като „Ел Ексконвенто“ (Старият манастир).

Ако благочестивата традиция разказва, че този свят дом е основан от ангелския патриарх Франциск от Асизи, и ако историята ни караше да вярваме, че бъдещият крал на Арагон, Дон Фернандо де Антекера, господар на Айльон, е отсядал тук като гост през лятото на 1411 г., докато кралският двор е отсядал в това село, и ако този манастир е бил посетен от популярния доминиканец от Валенсия, Свети Висент Ферер, където несъмнено са се провеждали важни конференции, и ако в тези стени дами и господа от благородна кръв като семейство Даса, семейство Вейосийо и семейство Пачеко, както и не по-малко важните семейства Чавес и Теминьо или дори самият граф от Сан Естебан де Гормас спят вечно, не можете доброволно да забравите да посетите това историческо и монументално бижу.

Макар че реформаторите от миналия век оскверниха това свещено място с конфискациите, протестите и грабежите си, то все още стои, показвайки статичното величие на своята „Еспаданя“ (конструкция, наложена от францисканската традиция, с редки изключения, за да се отдалечи от костницата, която е означавала камбанарията във францисканските общности), камбанарията, която гледа към небето, класическите релефи на евангелистите, гербовете и каменната статуя на Свети Франциск.

Имотът „Ел Ексконвенто“ е бил собственост на Хулио Монтехо в моето детство и ние играехме там, без да осъзнаваме голямото му историческо значение. По-късно е продаден на известен лекар, който го е реформирал. Все още е негова собственост и сега е затворена за обществеността. Всяка година, на 3-ти май, деня на Кръстовден, селяните отиват до храма на фасадата на „Ел Ексконвенто“ и организират там фестивал, в който участват всички, от най-малкия до най-големия, и по този начин традицията се запазва жива и се предава от родители на деца. Това е техният начин да преживеят отново онзи славен период от историята на Айльон. Днес той функционира като заведение за обществено хранене.